Инфаркт на миокарда латински

Ссылка для сайта или блога:

Ссылка для форума (bb-код):

Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане; понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Нарушаването на кръвоснабдяването и оттам притока на кислород се дължи най-често на запушване на коронарните артерии. Запушването на коронарните артерии е в резултат на формирането по стените на кръвоносни съдове на т.нар. атеросклеротични плаки, които могат да се отделят и причинят запушване на по-малък кръвоносен съд. В резултат се наблюдава спиране на достъпа на кръв (исхемия) към определена част от сърцето, което от своя страна означава недостиг или пълна липса на хранителни вещества и най-вече кислород. Ако състоянието не се подложи на лечение в близък период от време, то съответната засегната сърдечна мускулна тъкан (миокард) се поврежда и дори умира (некротизира).

Инфарктът на миокарда е сред основните заболявания водещи до смърт, както при мъжете, така и при жените[1]. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Други фактори, повишаващи вероятността за сърдечен удар са напредналата възраст, сърдечно-съдови заболявания, високи кръвни нива на определени липиди (триглицериди, липопротеини с ниска плътност), ниски нива на липопротеини с висока плътност, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, консумация на алкохол, злоупотреба с редица вещества (кокаин и метамфетамин), както и постоянен стрес[2][3].

Характерно за инфаркта е, че е по-чест през определени часове от денонощието: рано сутрин (2 – 3 часа) или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст или към лява ръка, или към стомаха (имитира язвена криза), също така и към гърба (при долен миокарден инфаркт). Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалните симптоми на инфаркт на миокарда се появяват по-често постепенно в рамките на няколко минути и много рядко рязко[4]. Болката в областта на гърдите е общ симптом за остра миокардна недостатъчност и поначало се описва като усещане за стягане или притискане. Гръдната болка е в резултат на исхемията (затруднено кръвообращение) на сърдечния мускул и се означава като ангина пекторис (на латински: angina pectoris). Болката се разпростира най-често по лявата ръка, но рядко може да засегне и долната челюст, врата и дясната ръка. По гърба и гръдният кош може да се появи усещане за изгаряне.

Симптоми като задух се появяват, когато увреждането на сърцето води до намалено подаване на кръв към лявата камера на сърцето и последваща пулмонална едема. Други симптоми включват изпотяване, слабост, гадене, повръщане и аномално сърцебиене. Тези симптоми най-вероятно се причиняват от масивното освобождаване на катехоламини от симпатиковия дял на вегетативната нервна система[5], в резултат на отговора към болката и кръвните аномалии породени от малфункция на сърцето. Загубата на съзнание и внезапна сърдечна смърт могат да настъпят в резултат на инфаркт на миокарда.

Жените и възрастните пациенти, съобщават за атипични симптоми по-често от мъжете и младите хора[6]. Жените съобщават и по-голямо количество симптоми (средно над два) в сравнение с мъжете (средно под два)[6]. Чести симптоми при жените са задух, слабост и отпадналост. Отпадналостта, смущения в съня и задуха са ранни показатели, които могат да предизвестят заболяването месеци преди да настъпи исхемия. При жените гръдната болка е не особено надежден показател за инфаркт на миокарда в сравнение с аналогичния симптом при мъжете[7].

Около четвърт от инфарктите на миокарда настъпват без симптоми[8]. Тези случаи се откриват чрез електрокардиографски изследвания (ЕКГ), кръвни тестове или след аутопсия. Безсимптомния инфаркт на миокарда е по-чест при възрастни хора, при пациенти страдащи от диабет[9], както и след сърдечна трансплантация[10]. При диабетиците има висок толеранс на болка, което е възможно обяснение за липсата на симптоми[9].

Групата от симптоми, която е причинена от рязко нарушение в кръвоснабдяването на сърцето се нарича остър коронарен синдром[11].

Диагностициране[редактиране | редактиране на кода]

Сред диагностичните методи за откриване на ранните и по-късни етапи на инфаркт на миокарда са ЕКГ, ехокардиография, кардиална магнитно-резонансна томография и редица кръвни тестове. Най-често използвания кръвен маркер е концентрацията на изоензим на креатинкиназата и нивото на тропонин.

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

Диференциалната диагноза трябва да отстрани други причинители на остър коронарен синдром, като пулмонална емболия (белодробна тромбоемболия), дисекация на аортата, перикардиален излив и други.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението е задължително в болница. Сред първите медикаменти, изписвани за лечение на инфаркт на миокарда са аспирин и нитроглицеринови препарати, а първостепенно значение има и физическо обдухване с кислород[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Острият миокарден инфаркт (ОМИ) или сърдечен удар представлява остър коронарен синдроми е най-тежката изява наисхемичната болест на сърцето (ИБС).

Острите коронарни синдроми са остри форми на ИБС и се разделят на: нестабилна ангина пекторис (НАП), миокарден инфаркт без СТ елевации на ЕКГ (НСТЕМИ) и миокарден инфаркт със СТ елевации на ЕКГ (СТЕМИ).

Общото между всички остри коронарни синдроми е, че се получават в резултат на един патофизиологичен процес – атеросклероза и обтурация (пълна или непълна) на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето (коронарните артерии), и остър дисбаланс между кислородните потребности и кислородната доставка в участъка, кръвоснабдяван от засегнатия кръвоносен съд.

Нестабилната ангина пекторис или т.нар. прединфарктно състояние се дължи на непълно запушване на коронарна артерия. Некроза на сърдечномускулни клетки липсва, следователно не може да се говори за инфаркт.

Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала некроза (смърт) на миокардни клетки, която се развива под въздействие на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Най-често това става при атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при разязвяване на атеросклеротичната плака, водещо до временно или трайно запушване на един или повече съдове. В зависимост от засягането на дебелината на миокардната стена инфарктите се делят на две групи (на основата на ЕКГ промените):

• НСТЕМИ или нетрансмуралният инфаркт най-често се дължи на непълно запушване на коронарна артерия, но в този случай има миокардна некроза, която не засяга цялата дебелина на сърдечния мускул (нетрансмурален). Разликата между НАП и НСТЕМИ е в лабораторните изследвания, които отчитат миокардна некроза (специфичния маркер Тропонин) – при НАП не е завишен, докато при НСТЕМИ е завишен.

• СТЕМИ или трансмуралният инфаркт се дължи на пълно запушване на коронарна артерия, което води до пълно прекъсване на доставката на кислород и некроза (смърт) на мускулните клетки в зоната, кръвоснабдявана от засегнатата артерия. До загиване на първите миокардни клетки се стига след 15 минути от запушването на артерията.

Определящи фактори за това дали ще се развие нетрансмурален или трансмурален инфаркт са ранната спонтанна реперфузия (отпушване) и наличието на развита колатерална мрежа от съдове в исхемичната зона.